Атомна поезия

Преражда се усмивка в мрака 
и светва, като утринна зора. 
Една любов лети – не чака 
и сбъдва се заветната мечта.
Очи – нарастващи вселени – 
притеглят ме със нежен зов 
и цялото пространство, празно, 
изпълва се със  трепет нов.
Импулс, вълна и взрив – живот 
– редуват се в космичната гора.
От почвата на мисълта 
изникват пеещи слънца, 
разцъфват късчета земя, 
завъртащи се в пирует, 
под музиката на Отца-
празнува атомът – поет.
Пътува там безспир любов, 
даряваща живот на всеки, 
и в тихия ѝ плам - покров 
душата смъква земните доспехи.