20 окт. 2025 г., 07:53

Атомна поезия

183 0 0

Преражда се усмивка в мрака 
и светва, като утринна зора. 
Една любов лети – не чака 
и сбъдва се заветната мечта.
Очи – нарастващи вселени – 
притеглят ме със нежен зов 
и цялото пространство, празно, 
изпълва се със  трепет нов.
Импулс, вълна и взрив – живот 
– редуват се в космичната гора.
От почвата на мисълта 
изникват пеещи слънца, 
разцъфват късчета земя, 
завъртащи се в пирует, 
под музиката на Отца-
празнува атомът – поет.
Пътува там безспир любов, 
даряваща живот на всеки, 
и в тихия ѝ плам - покров 
душата смъква земните доспехи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Lyudmila Stoyanova Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...