Атомна поезия
Преражда се усмивка в мрака
и светва, като утринна зора.
Една любов лети – не чака
и сбъдва се заветната мечта.
Очи – нарастващи вселени –
притеглят ме със нежен зов
и цялото пространство, празно,
изпълва се със трепет нов.
Импулс, вълна и взрив – живот
– редуват се в космичната гора.
От почвата на мисълта
изникват пеещи слънца,
разцъфват късчета земя,
завъртащи се в пирует,
под музиката на Отца-
празнува атомът – поет.
Пътува там безспир любов,
даряваща живот на всеки,
и в тихия ѝ плам - покров
душата смъква земните доспехи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Lyudmila Stoyanova Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ