20.10.2025 г., 7:53

Атомна поезия

184 0 0

Преражда се усмивка в мрака 
и светва, като утринна зора. 
Една любов лети – не чака 
и сбъдва се заветната мечта.
Очи – нарастващи вселени – 
притеглят ме със нежен зов 
и цялото пространство, празно, 
изпълва се със  трепет нов.
Импулс, вълна и взрив – живот 
– редуват се в космичната гора.
От почвата на мисълта 
изникват пеещи слънца, 
разцъфват късчета земя, 
завъртащи се в пирует, 
под музиката на Отца-
празнува атомът – поет.
Пътува там безспир любов, 
даряваща живот на всеки, 
и в тихия ѝ плам - покров 
душата смъква земните доспехи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Lyudmila Stoyanova Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...