Oct 20, 2025, 7:53 AM

Атомна поезия

185 0 0

Преражда се усмивка в мрака 
и светва, като утринна зора. 
Една любов лети – не чака 
и сбъдва се заветната мечта.
Очи – нарастващи вселени – 
притеглят ме със нежен зов 
и цялото пространство, празно, 
изпълва се със  трепет нов.
Импулс, вълна и взрив – живот 
– редуват се в космичната гора.
От почвата на мисълта 
изникват пеещи слънца, 
разцъфват късчета земя, 
завъртащи се в пирует, 
под музиката на Отца-
празнува атомът – поет.
Пътува там безспир любов, 
даряваща живот на всеки, 
и в тихия ѝ плам - покров 
душата смъква земните доспехи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Lyudmila Stoyanova All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...