29 dic 2009, 23:20

Аутопсия на брътвежи... Просветление!

  Poesía
1K 0 8

Не мога да докосна мисловните копнежи на свещта.

Изгаря кислородът на безумието.

Разтечени силуети в свещник - светейки.

Обаче мога да ги угася... Просветление!

Гранича с небезкрая.

Тъмното е скъперник... Просветление!... ново.

Осезаеми силуети на смисъл... разтечен.

Смисълът се материализира - светейки.

В търбуха на човечеството се разлага светлина...

... погълнати мисловни копнежи на хиляди свещи.

Обаче мога да ги угася... Просветление!

... все някъде остава - копнеж на свещи...

... осветяват - язвите в търбуха на човечеството.

Светят - и ще ги оставя да се разлеят.

Силуети на материализиран смисъл.

Ще ги помилвам и братски ще се поздравя...

... с безкрая... Просветление!... на Бъдни вечер.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Малко хаос и в хаоса-истината.Много ни хареса!
  • И тата и така, колелото на живота се върти,
    но много по-хубаво ще е, ако има повече светлина нали...
    А това зависи най-вече от истината в сърцата ни... може би...
    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!
  • Интересно!

    Това за светлината и мрака, за тварната и нетварната светлина е дълга тема...

    Ето част от един цитат: "...търси тъмнината, не яснотата, не светилната, а пламтящият огън...", която (част) представям повече като любопитен факт.


    Ето го, всъщност, целият цитат: "Търси благодатта, а не (само - бел. моя) доктрината; по-ценно е желанието, отколкото интелигентността; стона на молитвата от ученето на уроци; търси жениха, не учителя; Бог, а не човека; тъмнината, а не яснотата; не светлината, но пламтящият огън. Ще стигнеш до Бог с една прекомерна сладост и с една пламенна емоционалност." (св. Бонавентура,1217-1274 г.)
  • Браво Гени,както винаги си получил много яко просветление.Дано и ние да го получим.....но едва ли.
  • От опит знам, че най-страшно става щом изгори кислородът на безумието.
    Вселената нехае.Много и идваме...

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...