Не мога да докосна мисловните копнежи на свещта.
Изгаря кислородът на безумието.
Разтечени силуети в свещник - светейки.
Обаче мога да ги угася... Просветление!
Гранича с небезкрая.
Тъмното е скъперник... Просветление!... ново.
Осезаеми силуети на смисъл... разтечен.
Смисълът се материализира - светейки.
В търбуха на човечеството се разлага светлина...
... погълнати мисловни копнежи на хиляди свещи.
Обаче мога да ги угася... Просветление!
... все някъде остава - копнеж на свещи...
... осветяват - язвите в търбуха на човечеството.
Светят - и ще ги оставя да се разлеят.
Силуети на материализиран смисъл.
Ще ги помилвам и братски ще се поздравя...
... с безкрая... Просветление!... на Бъдни вечер.
© Георги Колев Всички права запазени