29.12.2009 г., 23:20

Аутопсия на брътвежи... Просветление!

1K 0 8

Не мога да докосна мисловните копнежи на свещта.

Изгаря кислородът на безумието.

Разтечени силуети в свещник - светейки.

Обаче мога да ги угася... Просветление!

Гранича с небезкрая.

Тъмното е скъперник... Просветление!... ново.

Осезаеми силуети на смисъл... разтечен.

Смисълът се материализира - светейки.

В търбуха на човечеството се разлага светлина...

... погълнати мисловни копнежи на хиляди свещи.

Обаче мога да ги угася... Просветление!

... все някъде остава - копнеж на свещи...

... осветяват - язвите в търбуха на човечеството.

Светят - и ще ги оставя да се разлеят.

Силуети на материализиран смисъл.

Ще ги помилвам и братски ще се поздравя...

... с безкрая... Просветление!... на Бъдни вечер.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Малко хаос и в хаоса-истината.Много ни хареса!
  • И тата и така, колелото на живота се върти,
    но много по-хубаво ще е, ако има повече светлина нали...
    А това зависи най-вече от истината в сърцата ни... може би...
    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!
  • Интересно!

    Това за светлината и мрака, за тварната и нетварната светлина е дълга тема...

    Ето част от един цитат: "...търси тъмнината, не яснотата, не светилната, а пламтящият огън...", която (част) представям повече като любопитен факт.


    Ето го, всъщност, целият цитат: "Търси благодатта, а не (само - бел. моя) доктрината; по-ценно е желанието, отколкото интелигентността; стона на молитвата от ученето на уроци; търси жениха, не учителя; Бог, а не човека; тъмнината, а не яснотата; не светлината, но пламтящият огън. Ще стигнеш до Бог с една прекомерна сладост и с една пламенна емоционалност." (св. Бонавентура,1217-1274 г.)
  • Браво Гени,както винаги си получил много яко просветление.Дано и ние да го получим.....но едва ли.
  • От опит знам, че най-страшно става щом изгори кислородът на безумието.
    Вселената нехае.Много и идваме...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...