Голо тяло, аромат и търсене,
не си отчаян образ или снимка,
размиваш се между страстта и мислите
и няма никога да те обикна.
 
Така понякога четем погрешно книгите
и подчертавяме си редове отделни,
но никога не свързваме картината...

Ръцете ми миришат пак на теб,
но сякаш си едно далечно виждане,
една заявка, или пък проект
на мое утопично търсене...

Тъгувам ли - не, просто е безлично
и всичко е като умрял спектакъл,
във който ние сме застинали артисти...