30.12.2009 г., 11:30

Авантюра

1.3K 0 0

Голо тяло, аромат и търсене,
не си отчаян образ или снимка,
размиваш се между страстта и мислите
и няма никога да те обикна.
 
Така понякога четем погрешно книгите
и подчертавяме си редове отделни,
но никога не свързваме картината...

Ръцете ми миришат пак на теб,
но сякаш си едно далечно виждане,
една заявка, или пък проект
на мое утопично търсене...

Тъгувам ли - не, просто е безлично
и всичко е като умрял спектакъл,
във който ние сме застинали артисти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...