30 дек. 2009 г., 11:30

Авантюра

1.3K 0 0

Голо тяло, аромат и търсене,
не си отчаян образ или снимка,
размиваш се между страстта и мислите
и няма никога да те обикна.
 
Така понякога четем погрешно книгите
и подчертавяме си редове отделни,
но никога не свързваме картината...

Ръцете ми миришат пак на теб,
но сякаш си едно далечно виждане,
една заявка, или пък проект
на мое утопично търсене...

Тъгувам ли - не, просто е безлично
и всичко е като умрял спектакъл,
във който ние сме застинали артисти...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...