asizi (Nina Toshich) asizi (Nina Toshich)
17 226
11 mar 2009, 15:07

Авантюра

  Poesía
904 0 10

Пътувам надалеч от тук

и пътят до морето ме извежда.

Авантюристичният ми дух

ме мами към една надежда.

 

Започва да ръми дъждът,

дъждът, изпратен от морето,

и капките му ме тешат

след сълзите - усмихва се небето!

 

Пътувайки, как искам да летя,

но нещо спира ме, не смея

и като хвърчило на връвта

ръка държи ме, да не се зарея...

 

Надеждата се спъна във връвта

с хвърчилото, увиснало на нея,

между простора и пръстта

как ще продължавам да живея?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Toshich Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • тюркоаз (Мариола Томова)
    тюркоаз (Мариола Томова)
    Хубаво е и не тежи - летенето и вярата! Поздрави!
  • rotazia (Рот Блак)
    rotazia (Рот Блак)
    Нощта е с цвят на тъмна дреха ,

    а дните , празни до бездънност ...

    Все има някаква утеха

    във тихото на дъното !

    Животът е остатъка до утре ,

    и сякаш във това е чудото !

    Не вземам нищичко навътре ,

    та аз съм жива , и съм хубава !


    Без да те питам, си позволих да разделя
    с теб чрез този мой стих по-горе, глътката
    надежда, която ме държи жива !


  • asizi (Nina Toshich)
    asizi (Nina Toshich)
    Хей, вие, готините "откровенци", благодаря ви! Благодаря на всички, които ме подкрепихте, когато се чувствах обидена, когато се принудих да напусна сайта! На вас дължа моето ново начало и завръщането си, защото доброто трябва и винаги побеждава! А за другите казвам: "Прости му Боже, той толкова си може."
  • viktoar (Виктория Стоянова)
    viktoar (Виктория Стоянова)
    Абе как ще живееш-първите 100 години ще е трудно, пък после се свиквало страшно ми хареса стихото и си мисля, че пишейки ще живеем ..май-май.
    Поздрав още веднъж!
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Поздравления за силния финал!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0