asizi (Nina Toshich)
226 3987
11 mar 2009, 15:07

Авантюра 

  Poesía
759 0 10

Пътувам надалеч от тук

и пътят до морето ме извежда.

Авантюристичният ми дух

ме мами към една надежда.

 

Започва да ръми дъждът,

дъждът, изпратен от морето,

и капките му ме тешат

след сълзите - усмихва се небето!

 

Пътувайки, как искам да летя,

но нещо спира ме, не смея

и като хвърчило на връвта

ръка държи ме, да не се зарея...

 

Надеждата се спъна във връвта

с хвърчилото, увиснало на нея,

между простора и пръстта

как ще продължавам да живея?!

© Nina Toshich Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво е и не тежи - летенето и вярата! Поздрави!
  • Нощта е с цвят на тъмна дреха ,

    а дните , празни до бездънност ...

    Все има някаква утеха

    във тихото на дъното !

    Животът е остатъка до утре ,

    и сякаш във това е чудото !

    Не вземам нищичко навътре ,

    та аз съм жива , и съм хубава !


    Без да те питам, си позволих да разделя
    с теб чрез този мой стих по-горе, глътката
    надежда, която ме държи жива !


  • Хей, вие, готините "откровенци", благодаря ви! Благодаря на всички, които ме подкрепихте, когато се чувствах обидена, когато се принудих да напусна сайта! На вас дължа моето ново начало и завръщането си, защото доброто трябва и винаги побеждава! А за другите казвам: "Прости му Боже, той толкова си може."
  • Абе как ще живееш-първите 100 години ще е трудно, пък после се свиквало страшно ми хареса стихото и си мисля, че пишейки ще живеем ..май-май.
    Поздрав още веднъж!
  • Поздравления за силния финал!
  • Поздрав за хубавия стих!
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=79403
  • Това е чудесно стихо!Надеждата крепи небето - за да има простор за крилете!Прегръдки!
  • Как ще продължаваш?!... С непоколебима вяра!

    Всъщност наскоро прочетох една мисъл в книгата: "Размърдай си задника" – Лари Уингет: "Ако казваш: "надявам се" – това е израз на несигурност и допускаш възможността надеждата да не се сбъдне, но ако казваш: "вярвам" – това е израз на увереност, че всичко рано или малко по-късно ще си дойде на мястото." ... Разсъждавам си доста по тази мисъл... Когато съм казвала: "надявам се", не съм изпитвала несигурност, а по-скоро вяра, че нещото ще стане... Но... занапред казвам: "ВЯРВАМ!" Това е посоката!
  • Много хубав стих, наистина. Поздравления
  • Докато те четях си представях, че съм хвърчило и след този ужасен ден, много ме зарадва. УСМИВКИ,НИКОЛ!!!
Propuestas
: ??:??