asizi (Nina Toshich) asizi (Nina Toshich)
17 226
Mar 11, 2009, 3:07 PM

Авантюра

  Poetry
903 0 10

Пътувам надалеч от тук

и пътят до морето ме извежда.

Авантюристичният ми дух

ме мами към една надежда.

 

Започва да ръми дъждът,

дъждът, изпратен от морето,

и капките му ме тешат

след сълзите - усмихва се небето!

 

Пътувайки, как искам да летя,

но нещо спира ме, не смея

и като хвърчило на връвта

ръка държи ме, да не се зарея...

 

Надеждата се спъна във връвта

с хвърчилото, увиснало на нея,

между простора и пръстта

как ще продължавам да живея?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nina Toshich All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • тюркоаз (Мариола Томова)
    тюркоаз (Мариола Томова)
    Хубаво е и не тежи - летенето и вярата! Поздрави!
  • rotazia (Рот Блак)
    rotazia (Рот Блак)
    Нощта е с цвят на тъмна дреха ,

    а дните , празни до бездънност ...

    Все има някаква утеха

    във тихото на дъното !

    Животът е остатъка до утре ,

    и сякаш във това е чудото !

    Не вземам нищичко навътре ,

    та аз съм жива , и съм хубава !


    Без да те питам, си позволих да разделя
    с теб чрез този мой стих по-горе, глътката
    надежда, която ме държи жива !


  • asizi (Nina Toshich)
    asizi (Nina Toshich)
    Хей, вие, готините "откровенци", благодаря ви! Благодаря на всички, които ме подкрепихте, когато се чувствах обидена, когато се принудих да напусна сайта! На вас дължа моето ново начало и завръщането си, защото доброто трябва и винаги побеждава! А за другите казвам: "Прости му Боже, той толкова си може."
  • viktoar (Виктория Стоянова)
    viktoar (Виктория Стоянова)
    Абе как ще живееш-първите 100 години ще е трудно, пък после се свиквало страшно ми хареса стихото и си мисля, че пишейки ще живеем ..май-май.
    Поздрав още веднъж!
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Поздравления за силния финал!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0