Mar 11, 2009, 3:07 PM

Авантюра

  Poetry
899 0 10

Пътувам надалеч от тук

и пътят до морето ме извежда.

Авантюристичният ми дух

ме мами към една надежда.

 

Започва да ръми дъждът,

дъждът, изпратен от морето,

и капките му ме тешат

след сълзите - усмихва се небето!

 

Пътувайки, как искам да летя,

но нещо спира ме, не смея

и като хвърчило на връвта

ръка държи ме, да не се зарея...

 

Надеждата се спъна във връвта

с хвърчилото, увиснало на нея,

между простора и пръстта

как ще продължавам да живея?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nina Toshich All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво е и не тежи - летенето и вярата! Поздрави!
  • Нощта е с цвят на тъмна дреха ,

    а дните , празни до бездънност ...

    Все има някаква утеха

    във тихото на дъното !

    Животът е остатъка до утре ,

    и сякаш във това е чудото !

    Не вземам нищичко навътре ,

    та аз съм жива , и съм хубава !


    Без да те питам, си позволих да разделя
    с теб чрез този мой стих по-горе, глътката
    надежда, която ме държи жива !


  • Хей, вие, готините "откровенци", благодаря ви! Благодаря на всички, които ме подкрепихте, когато се чувствах обидена, когато се принудих да напусна сайта! На вас дължа моето ново начало и завръщането си, защото доброто трябва и винаги побеждава! А за другите казвам: "Прости му Боже, той толкова си може."
  • Абе как ще живееш-първите 100 години ще е трудно, пък после се свиквало страшно ми хареса стихото и си мисля, че пишейки ще живеем ..май-май.
    Поздрав още веднъж!
  • Поздравления за силния финал!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...