Авантюра

Поезия

902 0 10

Пътувам надалеч от тук

и пътят до морето ме извежда.

Авантюристичният ми дух

ме мами към една надежда.

Започва да ръми дъждът,

дъждът, изпратен от морето,

и капките му ме тешат

след сълзите - усмихва се небето!

Пътувайки, как искам да летя,

но нещо спира ме, не смея

и като хвърчило на връвта

ръка държи ме, да не се зарея...

Надеждата се спъна във връвта

с хвърчилото, увиснало на нея,

между простора и пръстта

как ще продължавам да живея?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

тюркоаз (Мариола Томова)

Хубаво е и не тежи - летенето и вярата! Поздрави!

2009-03-13T21:59:29+02:00
rotazia (Рот Блак)

Нощта е с цвят на тъмна дреха ,

а дните , празни до бездънност ...

Все има някаква утеха

във тихото на дъното !

Животът е остатъка до утре ,

и сякаш във това е чудото !

Не вземам нищичко навътре ,

та аз съм жива , и съм хубава !

Без да те питам, си позволих да разделя
с теб чрез този мой стих по-горе, глътката
надежда, която ме държи жива !

2009-03-13T17:29:46+02:00
asizi (Nina Toshich)

Хей, вие, готините "откровенци", благодаря ви! Благодаря на всички, които ме подкрепихте, когато се чувствах обидена, когато се принудих да напусна сайта! На вас дължа моето ново начало и завръщането си, защото доброто трябва и винаги побеждава! А за другите казвам: "Прости му Боже, той толкова си може."

2009-03-12T09:40:50+02:00
viktoar (Виктория Стоянова)

Абе как ще живееш-първите 100 години ще е трудно, пък после се свиквало страшно ми хареса стихото и си мисля, че пишейки ще живеем ..май-май.
Поздрав още веднъж!

2009-03-11T22:51:19+02:00
voda (Елица Ангелова)

Поздравления за силния финал!

2009-03-11T20:33:43+02:00