9 ago 2011, 17:20

Август 

  Poesía » De amor
1279 1 21

Тревата тихо пак ухае на звезди.

Душата ми пристъпя плахо боса.

Ръката - лястовица - в твоята гнезди,

погалена от руси сенокоси.


Един щурец за нас свирука полудял

мелодия така добре позната.

И синя нощ завива ни със лунен шал

сред сънната позлата на житата.


На лятото във скута аз и ти сами

заспиваме като деца щастливи.

В съня ни светъл пеперуден дъжд ръми

и август се усмихва закачливо.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??