Тревата тихо пак ухае на звезди.
Душата ми пристъпя плахо боса.
Ръката - лястовица - в твоята гнезди,
погалена от руси сенокоси.
Един щурец за нас свирука полудял
мелодия така добре позната.
И синя нощ завива ни със лунен шал
сред сънната позлата на житата.
На лятото във скута аз и ти сами
заспиваме като деца щастливи.
В съня ни светъл пеперуден дъжд ръми
и август се усмихва закачливо.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
