2 ago 2014, 19:13

Август

765 0 7


Русокосият Август доплава в нощта
с романтичната ладия ”Лято”,
ти го чакаше в пазва една на брега,
да ти свири с китара от вятър...

Песен влюбена в звънкия смях ти дари,
с глас по-топъл от морските ласки,
всяка слънчева струна във тебе трепти...
като шепот на галещ фин пясък.

По пътеки малинови тръгна със теб
и набра ти букетче от билки.
Подари ти най-чудния прасковен мед,
нацъфтяла полянка – палитра.

В езера те окъпа – две сини очи,
и те сгуши в планинското тяло.
Ти се влюби във Август, мъжът от лъчи,
със сърце - малко камъче бяло.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....