Август
Русокосият Август доплава в нощта
с романтичната ладия ”Лято”,
ти го чакаше в пазва една на брега,
да ти свири с китара от вятър...
Песен влюбена в звънкия смях ти дари,
с глас по-топъл от морските ласки,
всяка слънчева струна във тебе трепти...
като шепот на галещ фин пясък.
По пътеки малинови тръгна със теб
и набра ти букетче от билки.
Подари ти най-чудния прасковен мед,
нацъфтяла полянка – палитра.
В езера те окъпа – две сини очи,
и те сгуши в планинското тяло.
Ти се влюби във Август, мъжът от лъчи,
със сърце - малко камъче бяло.
© Михаил Цветански All rights reserved.
