Понякога и август е септември
един такъв – умислен мълчалив
опустял недоверчив дъждовен
понякога и август е страхлив
очаква да се вкореня по тебе
и все си крие нещо за из път
посипал е трохи по пясъка
в следите ни – дано ги изкълват
преди да отлетят на юг мечтите ни
преди гнездата им да онемеят
преди ръцете вплитали бездумия
да се докоснат и да ослепеят...
дано ги изкълват врабчетата
да нямаш пътища назад
аз обещавам всички есени
безсилието ми да ти простят...
да помниш че ще се родим отново
да помниш че назад е само болка
но днес е август и навярно
танцува в пясъка с тревога...
че ще се вкореня в ръцете ти завинаги...
© Todos los derechos reservados