6 may 2007, 0:44

АВГУСТ 

  Poesía
1621 0 6
 

А в г у с т


Свети вятър във сините клони,

по листата се стича живак...

В посребрените топли балкони

тихо дреме прохладният Мрак -


и дъхът му  издува прането

като корабни бели платна

в огледалния сън на морето,

греещ с ласка на вярна жена.


И искрящата лунна пътека,

отразила небесната свяст

става мост -  и по него полека

крачим :  моята сянка и аз.

© Забраван Забраванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??