АВГУСТ
А в г у с т
Свети вятър във сините клони,
по листата се стича живак...
В посребрените топли балкони
тихо дреме прохладният Мрак -
и дъхът му издува прането
като корабни бели платна
в огледалния сън на морето,
греещ с ласка на вярна жена.
И искрящата лунна пътека,
отразила небесната свяст
става мост - и по него полека
крачим : моята сянка и аз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Забраван Забраванов Всички права запазени
