А в г у с т
Свети вятър във сините клони,
по листата се стича живак...
В посребрените топли балкони
тихо дреме прохладният Мрак -
и дъхът му издува прането
като корабни бели платна
в огледалния сън на морето,
греещ с ласка на вярна жена.
И искрящата лунна пътека,
отразила небесната свяст
става мост - и по него полека
крачим : моята сянка и аз.
© Забраван Забраванов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
