АВГУСТ
А в г у с т
Свети вятър във сините клони,
по листата се стича живак...
В посребрените топли балкони
тихо дреме прохладният Мрак -
и дъхът му издува прането
като корабни бели платна
в огледалния сън на морето,
греещ с ласка на вярна жена.
И искрящата лунна пътека,
отразила небесната свяст
става мост - и по него полека
крачим : моята сянка и аз.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Забраван Забраванов Все права защищены
