6 мая 2007 г., 00:44

АВГУСТ 

  Поэзия
1620 0 6
 

А в г у с т


Свети вятър във сините клони,

по листата се стича живак...

В посребрените топли балкони

тихо дреме прохладният Мрак -


и дъхът му  издува прането

като корабни бели платна

в огледалния сън на морето,

греещ с ласка на вярна жена.


И искрящата лунна пътека,

отразила небесната свяст

става мост -  и по него полека

крачим :  моята сянка и аз.

© Забраван Забраванов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??