19 ago 2021, 21:52

Август самотен заспива

  Poesía
828 1 4

През Август си спомням за тебе,

през Август, когато вали.

Когато прохлада обземе

горещите августски дни.

 

Когато навън се търкулне

първото жълто листо

и в плахия си полет целуне

тревичка край друго дърво...

 

Когато лятната страст

от първият дъжд е убита

и слънцето, в своята власт

едва покатерва зенита.

 

Когато аз зная, че има

от лятото още чеиз

и бързам, и бързам да взимам

преди септемврийския бриз.

 

През Август си спомням за тебе

и сърцето ми пише роман,

но няма да имаме време -

през Август съм винаги сам.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Добри Бонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...