През Август си спомням за тебе,
през Август, когато вали.
Когато прохлада обземе
горещите августски дни.
Когато навън се търкулне
първото жълто листо
и в плахия си полет целуне
тревичка край друго дърво...
Когато лятната страст
от първият дъжд е убита
и слънцето, в своята власт
едва покатерва зенита.
Когато аз зная, че има
от лятото още чеиз
и бързам, и бързам да взимам
преди септемврийския бриз.
През Август си спомням за тебе
и сърцето ми пише роман,
но няма да имаме време -
през Август съм винаги сам.
© Добри Бонов Все права защищены