19 авг. 2021 г., 21:52

Август самотен заспива

829 1 4

През Август си спомням за тебе,

през Август, когато вали.

Когато прохлада обземе

горещите августски дни.

 

Когато навън се търкулне

първото жълто листо

и в плахия си полет целуне

тревичка край друго дърво...

 

Когато лятната страст

от първият дъжд е убита

и слънцето, в своята власт

едва покатерва зенита.

 

Когато аз зная, че има

от лятото още чеиз

и бързам, и бързам да взимам

преди септемврийския бриз.

 

През Август си спомням за тебе

и сърцето ми пише роман,

но няма да имаме време -

през Август съм винаги сам.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Добри Бонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...