Aug 19, 2021, 9:52 PM

Август самотен заспива

  Poetry
827 1 4

През Август си спомням за тебе,

през Август, когато вали.

Когато прохлада обземе

горещите августски дни.

 

Когато навън се търкулне

първото жълто листо

и в плахия си полет целуне

тревичка край друго дърво...

 

Когато лятната страст

от първият дъжд е убита

и слънцето, в своята власт

едва покатерва зенита.

 

Когато аз зная, че има

от лятото още чеиз

и бързам, и бързам да взимам

преди септемврийския бриз.

 

През Август си спомням за тебе

и сърцето ми пише роман,

но няма да имаме време -

през Август съм винаги сам.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Добри Бонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...