1 sept 2023, 8:22

Августовско

600 4 9

Листата потрепват, отива си август,

събрали живителен сок, топлина

и мъничко тъжни, отдавна разбрали,

тръгне ли лятото, настъпва есента.

 

Още е жарко, жужукат пчелиците. 

Прохладата в нощите тихо шепти.

Някак умълчани са даже тревиците,

очакващи есенно да ги позлати.

 

А хората пъстри, по боси нозе

в разходки по пясък, по морски вълни,

и те като птиците - домът ги зове,

че скоро листопадът ще завали.

 

Спокойни, защото така е в природата,

въртят се циклично сезон след сезон.

Връщане няма, напред е посоката,

пак август ще има и летен неон…

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златка Чардакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сърдечно благодаря, Иване! С обич и умиление...
  • Чудесен стих, Златка! С голяма обич си го написала! Поздравления!
  • Благодаря, Жени!
    Благодарско, Скити! Не го пускаме, ама пира ли ни? Радвам се, че си тук!
    Честит ни септември, Младене! Благодаря!
    Сърдечно благодаря, Ники!
    Желая ви слънце в душите!
  • Хубаво е, поздрави.
  • Пак ще го има и август, и лятото, аз не ги пускам да си тръгнат
    Чудесно е стихчето ти, августовско- топло и есенно- очакващо! Рисуваш!
    Поздрав, Злати!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...