1 sept 2023, 8:22

Августовско

601 4 9

Листата потрепват, отива си август,

събрали живителен сок, топлина

и мъничко тъжни, отдавна разбрали,

тръгне ли лятото, настъпва есента.

 

Още е жарко, жужукат пчелиците. 

Прохладата в нощите тихо шепти.

Някак умълчани са даже тревиците,

очакващи есенно да ги позлати.

 

А хората пъстри, по боси нозе

в разходки по пясък, по морски вълни,

и те като птиците - домът ги зове,

че скоро листопадът ще завали.

 

Спокойни, защото така е в природата,

въртят се циклично сезон след сезон.

Връщане няма, напред е посоката,

пак август ще има и летен неон…

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златка Чардакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сърдечно благодаря, Иване! С обич и умиление...
  • Чудесен стих, Златка! С голяма обич си го написала! Поздравления!
  • Благодаря, Жени!
    Благодарско, Скити! Не го пускаме, ама пира ли ни? Радвам се, че си тук!
    Честит ни септември, Младене! Благодаря!
    Сърдечно благодаря, Ники!
    Желая ви слънце в душите!
  • Хубаво е, поздрави.
  • Пак ще го има и август, и лятото, аз не ги пускам да си тръгнат
    Чудесно е стихчето ти, августовско- топло и есенно- очакващо! Рисуваш!
    Поздрав, Злати!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....