Августовско
Листата потрепват, отива си август,
събрали живителен сок, топлина
и мъничко тъжни, отдавна разбрали,
тръгне ли лятото, настъпва есента.
Още е жарко, жужукат пчелиците.
Прохладата в нощите тихо шепти.
Някак умълчани са даже тревиците,
очакващи есенно да ги позлати.
А хората пъстри, по боси нозе
в разходки по пясък, по морски вълни,
и те като птиците - домът ги зове,
че скоро листопадът ще завали.
Спокойни, защото така е в природата,
въртят се циклично сезон след сезон.
Връщане няма, напред е посоката,
пак август ще има и летен неон…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златка Чардакова Всички права запазени
Радвам се, че си тук!
