1 dic 2022, 18:02

Австралопитекът от Варна

  Poesía
365 1 3

... родих се в миналия век,

а ще речеш, че беше вчера.

Бях страшен австралопитек! –

дошъл от адски друга ера.

 

Когато попът ме видял,

в кръщелното ми е записал –

от кал, ще стане пак на кал,

не ще остави даже мисъл!

 

Обаче се заинатих! –

жив! – между щяло и нещяло,

раздадох се във всеки стих –

единство между дух и тяло.

 

И – ей ме, на! – един човек

решил докрай да се разкаже –

безмълвен австралопитек

във ФБ-филм късометражен.

 

Човек, дошъл от Времена,

потънали вдън други ери.

Бях снопче тиха светлина! –

ваш австралопитек! – Валерий.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...