1 дек. 2022 г., 18:02

Австралопитекът от Варна

364 1 3

... родих се в миналия век,

а ще речеш, че беше вчера.

Бях страшен австралопитек! –

дошъл от адски друга ера.

 

Когато попът ме видял,

в кръщелното ми е записал –

от кал, ще стане пак на кал,

не ще остави даже мисъл!

 

Обаче се заинатих! –

жив! – между щяло и нещяло,

раздадох се във всеки стих –

единство между дух и тяло.

 

И – ей ме, на! – един човек

решил докрай да се разкаже –

безмълвен австралопитек

във ФБ-филм късометражен.

 

Човек, дошъл от Времена,

потънали вдън други ери.

Бях снопче тиха светлина! –

ваш австралопитек! – Валерий.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...