11 ago 2019, 23:58

Автобиографично... 4

  Poesía » Otra
1.2K 0 1

 

Автобиографично... 4

 

Аз нищо по-вълнуващо не зная

от синята примамност на Безкрая

и тайните зад хоризонта скрити,

където люби Вятърът вълните!...

 

Да изживея дивната магия

самият станах някога стихия –

пребродих далнините, необгледните,

в реалността повярвал на легендите.

 

Животът си превърнах в път безкраен

и нямаше във него миг случаен,

във който там в Стихиите унесен

да не вибрирам с бурите понесен.

 

То беше тържество на сетивата

и се разтварях аз из Необята,

а в нóщи от Страстта не укротени –

нощувах и при морските сирени...

 

В магията на Южннте морета

развял платна на чувствена корвета

все търсех и неизживяни óще

очакващи ме с нежна нѐга нóщи...

 

А в тайнството на островните палми

долавях ли небесни тихи псалми

и Любовта безумна бе потребност:

на Първо място в скáлата за ценност...

 

В един момент в легендите бях вече

в измамната им красота увлечен,

а там дори абсурдните кроежи –

улавяха ме във магични мрежи!...

 

В моряшки кръчми и с жени крайбрежни,

но не надмогнал мощни центробежни

усилия на тъжната разлъка –

се случваше да пия: ром със мъка...

 

Понякога съкровища пиратски

деляхме със приятели по братски,

но златото събрано в престъпления

оставях в кръчмите: „на съхранение”...

 

А имаше и угаснѐли фáрове –

не даваше Съдбата често дáрове

и ветровете: диви, поривисти

ме блъскаха във брегове скалисти...

 

Общувах и със Дявола, и с Бога,

събирах мълнии да паля огън...

Религията бе ми, но и Храма

с величието свое: Океана!...

 

... С попътен вятър носеха се дните,

а нощем си говорех със звездите

и даже – недостъпното за всеки

разхождах се по лунните пътеки...

 

(... но случвало се е: на бряг забравен,

самият от Съдбата изоставен –

да прокълна понякога Безкрая,

от който нищо по-добро не зная!...)

 

 

11.08.2019. / Едно време в Океана

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми стиха ти, Коста!Поздравления!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...