Автобиография на духа

19 abr 2012, 23:06

Poesía » Filosófica

516 0 3

Той не диша, не моли, не стене –

нереален, но дъхащ на плът;

ходи тихо в безмълвното време

и се слива със мене – духът!

Безтегловен е, светъл, прозрачен,

ала бие и в него сърце;

носи истини, спомени зрачни

и мечтае за синьо небе!

И пронизва пространството с мисъл,

търсещ сам пътеводна звезда:

бил тъй малък, когато прописал –

раснал с вярата и любовта!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.