Той не диша, не моли, не стене –
нереален, но дъхащ на плът;
ходи тихо в безмълвното време
и се слива със мене – духът!
Безтегловен е, светъл, прозрачен,
ала бие и в него сърце;
носи истини, спомени зрачни
и мечтае за синьо небе!
И пронизва пространството с мисъл,
търсещ сам пътеводна звезда:
бил тъй малък, когато прописал –
раснал с вярата и любовта!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
