Apr 19, 2012, 11:06 PM

Автобиография на духа 

  Poetry » Phylosophy
573 0 3

Той не диша, не моли, не стене –

нереален, но дъхащ на плът;

ходи тихо в безмълвното време

и се слива със мене – духът!

 

Безтегловен е, светъл, прозрачен,

ала бие и в него сърце;

носи истини, спомени зрачни

и мечтае за синьо небе!

 

И пронизва пространството с мисъл,

търсещ сам пътеводна звезда:

бил тъй малък, когато прописал –

раснал с вярата и любовта!

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??