4 jul 2010, 10:05

Автоинтервю в събота вечер

1.4K 0 20

АВТОИНТЕРВЮ В СЪБОТА ВЕЧЕР

 

-Две клетки любов бях в началото,

две шепички пръст ще съм в края.

След пълния цикъл на тялото

какво ще оставя?

                               -Не зная.

 

-От детството?..

                             –Бе свят без граници

                               и с дни- от света по-големи,

                               с водица и циганска баница,

                               с игри до подзвездено време.

 

-От всички години учение?..

                             -Дори и с безброй неизвестни

                              и най-сложното уравнение

                              с другар се решава по-лесно.

 

-От малкото нощи на влюбеност?..

                            -Любовната страст заслепява,

                             но само в любовна пробуденост

                             се чува как слънце изгрява.

 

-От дните кастилско бленуване?.

                            -Молитвата: „Дните във странство

                             за внука да значат пътуване,

                             а не-бабино емигрантство!“

 

-От песните мои?..

                              –Отронени

                              сълзички от пукната стомна,

                              вий лейте във думите спомена

                              за пътя ми сложен и скромен.

 

-От всички познати религии?

                             -И тук, и там- все ще си в Рая,

                              което си дал без усилия,

                              след теб ако трудно забравят.

 

-Две клетки любов бях в началото,

 две шепички пръст ще съм в края...

                              -След пълния цикъл на тялото

                               дано дъх любов да изтрае!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Божилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...