АВТОИНТЕРВЮ В СЪБОТА ВЕЧЕР
-Две клетки любов бях в началото,
две шепички пръст ще съм в края.
След пълния цикъл на тялото
какво ще оставя?
-Не зная.
-От детството?..
–Бе свят без граници
и с дни- от света по-големи,
с водица и циганска баница,
с игри до подзвездено време.
-От всички години учение?..
-Дори и с безброй неизвестни
и най-сложното уравнение
с другар се решава по-лесно.
-От малкото нощи на влюбеност?..
-Любовната страст заслепява,
но само в любовна пробуденост
се чува как слънце изгрява.
-От дните кастилско бленуване?.
-Молитвата: „Дните във странство
за внука да значат пътуване,
а не-бабино емигрантство!“
-От песните мои?..
–Отронени
сълзички от пукната стомна,
вий лейте във думите спомена
за пътя ми сложен и скромен.
-От всички познати религии?
-И тук, и там- все ще си в Рая,
което си дал без усилия,
след теб ако трудно забравят.
-Две клетки любов бях в началото,
две шепички пръст ще съм в края...
-След пълния цикъл на тялото
дано дъх любов да изтрае!
© Петя Божилова Всички права запазени