4.07.2010 г., 10:05

Автоинтервю в събота вечер

1.4K 0 20

АВТОИНТЕРВЮ В СЪБОТА ВЕЧЕР

 

-Две клетки любов бях в началото,

две шепички пръст ще съм в края.

След пълния цикъл на тялото

какво ще оставя?

                               -Не зная.

 

-От детството?..

                             –Бе свят без граници

                               и с дни- от света по-големи,

                               с водица и циганска баница,

                               с игри до подзвездено време.

 

-От всички години учение?..

                             -Дори и с безброй неизвестни

                              и най-сложното уравнение

                              с другар се решава по-лесно.

 

-От малкото нощи на влюбеност?..

                            -Любовната страст заслепява,

                             но само в любовна пробуденост

                             се чува как слънце изгрява.

 

-От дните кастилско бленуване?.

                            -Молитвата: „Дните във странство

                             за внука да значат пътуване,

                             а не-бабино емигрантство!“

 

-От песните мои?..

                              –Отронени

                              сълзички от пукната стомна,

                              вий лейте във думите спомена

                              за пътя ми сложен и скромен.

 

-От всички познати религии?

                             -И тук, и там- все ще си в Рая,

                              което си дал без усилия,

                              след теб ако трудно забравят.

 

-Две клетки любов бях в началото,

 две шепички пръст ще съм в края...

                              -След пълния цикъл на тялото

                               дано дъх любов да изтрае!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Божилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...