4 июл. 2010 г., 10:05

Автоинтервю в събота вечер

1.4K 0 20

АВТОИНТЕРВЮ В СЪБОТА ВЕЧЕР

 

-Две клетки любов бях в началото,

две шепички пръст ще съм в края.

След пълния цикъл на тялото

какво ще оставя?

                               -Не зная.

 

-От детството?..

                             –Бе свят без граници

                               и с дни- от света по-големи,

                               с водица и циганска баница,

                               с игри до подзвездено време.

 

-От всички години учение?..

                             -Дори и с безброй неизвестни

                              и най-сложното уравнение

                              с другар се решава по-лесно.

 

-От малкото нощи на влюбеност?..

                            -Любовната страст заслепява,

                             но само в любовна пробуденост

                             се чува как слънце изгрява.

 

-От дните кастилско бленуване?.

                            -Молитвата: „Дните във странство

                             за внука да значат пътуване,

                             а не-бабино емигрантство!“

 

-От песните мои?..

                              –Отронени

                              сълзички от пукната стомна,

                              вий лейте във думите спомена

                              за пътя ми сложен и скромен.

 

-От всички познати религии?

                             -И тук, и там- все ще си в Рая,

                              което си дал без усилия,

                              след теб ако трудно забравят.

 

-Две клетки любов бях в началото,

 две шепички пръст ще съм в края...

                              -След пълния цикъл на тялото

                               дано дъх любов да изтрае!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Божилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...