29 nov 2024, 5:29

Автопортрет

  Poesía
614 8 13

У мен не се откриват пищни форми. 

И блясъка на погледа изгубих. 

Едва ли е останал даже помен

от някаква предишна моя хубост… 

 

Това съм аз - без грим и без червило, 

ни косъм неизскубнала от вежда, 

коси прошарени не изрусила… 

Във вашите очи не се оглеждам.

 

А в ярките зеници на Твореца,

проникващи до мозъка ми костен.

И в мислите, които не изрекох.

В стаените без отговор въпроси...

 

Не съм от този свят, а само странник, 

пътуващ към последната си гара. 

Дали съм от малцината избрани, 

не питам… А и Бог не отговаря…

 

Какво, че във вагон от трета класа 

е мястото ми? Няма да роптая…

По-важното е да не сбъркам влака! 

Да видя, че с табелка е - “за Рая”. 

 

Албена Димитрова 

26.9.2024.

Павликени. 


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Имаш право, Инче, благодаря ти за коментара!
    Здрава и творяща бъди!
  • Известно е, че това, което виждаме в другите е огледало на това, което носи нашата същност и често играем ролята на жертвата - удобна и патетична... "Във вашите очи не се оглеждам... и в мислите, които не изрекох." Това огледало ми хареса.
  • Роси, благодаря за високата оценка и подареното сърчице!
    Здрава, творяща и благословена бъди!
  • Елче, благодаря ти за хубавите думи и подареното сърчице!
    Любимче, BoBoteva, благодаря ви за високите оценки и сърчицата!
    Бог да ви благослови, вдъхновява и пази от злото по пътя към рая!
  • Искрена вълнуваща изповед! Поздравления, Албенче!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...