Nov 29, 2024, 5:29 AM

Автопортрет

  Poetry
609 8 13

У мен не се откриват пищни форми. 

И блясъка на погледа изгубих. 

Едва ли е останал даже помен

от някаква предишна моя хубост… 

 

Това съм аз - без грим и без червило, 

ни косъм неизскубнала от вежда, 

коси прошарени не изрусила… 

Във вашите очи не се оглеждам.

 

А в ярките зеници на Твореца,

проникващи до мозъка ми костен.

И в мислите, които не изрекох.

В стаените без отговор въпроси...

 

Не съм от този свят, а само странник, 

пътуващ към последната си гара. 

Дали съм от малцината избрани, 

не питам… А и Бог не отговаря…

 

Какво, че във вагон от трета класа 

е мястото ми? Няма да роптая…

По-важното е да не сбъркам влака! 

Да видя, че с табелка е - “за Рая”. 

 

Албена Димитрова 

26.9.2024.

Павликени. 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Имаш право, Инче, благодаря ти за коментара!
    Здрава и творяща бъди!
  • Известно е, че това, което виждаме в другите е огледало на това, което носи нашата същност и често играем ролята на жертвата - удобна и патетична... "Във вашите очи не се оглеждам... и в мислите, които не изрекох." Това огледало ми хареса.
  • Роси, благодаря за високата оценка и подареното сърчице!
    Здрава, творяща и благословена бъди!
  • Елче, благодаря ти за хубавите думи и подареното сърчице!
    Любимче, BoBoteva, благодаря ви за високите оценки и сърчицата!
    Бог да ви благослови, вдъхновява и пази от злото по пътя към рая!
  • Искрена вълнуваща изповед! Поздравления, Албенче!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...