Nov 29, 2024, 5:29 AM

Автопортрет

  Poetry
613 8 13

У мен не се откриват пищни форми. 

И блясъка на погледа изгубих. 

Едва ли е останал даже помен

от някаква предишна моя хубост… 

 

Това съм аз - без грим и без червило, 

ни косъм неизскубнала от вежда, 

коси прошарени не изрусила… 

Във вашите очи не се оглеждам.

 

А в ярките зеници на Твореца,

проникващи до мозъка ми костен.

И в мислите, които не изрекох.

В стаените без отговор въпроси...

 

Не съм от този свят, а само странник, 

пътуващ към последната си гара. 

Дали съм от малцината избрани, 

не питам… А и Бог не отговаря…

 

Какво, че във вагон от трета класа 

е мястото ми? Няма да роптая…

По-важното е да не сбъркам влака! 

Да видя, че с табелка е - “за Рая”. 

 

Албена Димитрова 

26.9.2024.

Павликени. 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Имаш право, Инче, благодаря ти за коментара!
    Здрава и творяща бъди!
  • Известно е, че това, което виждаме в другите е огледало на това, което носи нашата същност и често играем ролята на жертвата - удобна и патетична... "Във вашите очи не се оглеждам... и в мислите, които не изрекох." Това огледало ми хареса.
  • Роси, благодаря за високата оценка и подареното сърчице!
    Здрава, творяща и благословена бъди!
  • Елче, благодаря ти за хубавите думи и подареното сърчице!
    Любимче, BoBoteva, благодаря ви за високите оценки и сърчицата!
    Бог да ви благослови, вдъхновява и пази от злото по пътя към рая!
  • Искрена вълнуваща изповед! Поздравления, Албенче!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...