Автопортрет
У мен не се откриват пищни форми.
И блясъка на погледа изгубих.
Едва ли е останал даже помен
от някаква предишна моя хубост…
Това съм аз - без грим и без червило,
ни косъм неизскубнала от вежда,
коси прошарени не изрусила…
Във вашите очи не се оглеждам.
А в ярките зеници на Твореца,
проникващи до мозъка ми костен.
И в мислите, които не изрекох.
В стаените без отговор въпроси...
Не съм от този свят, а само странник,
пътуващ към последната си гара.
Дали съм от малцината избрани,
не питам… А и Бог не отговаря…
Какво, че във вагон от трета класа
е мястото ми? Няма да роптая…
По-важното е да не сбъркам влака!
Да видя, че с табелка е - “за Рая”.
Албена Димитрова
26.9.2024.
Павликени.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Албена Димитрова Все права защищены
