22 oct 2007, 15:59

Автопортрет

  Poesía
929 0 16

Невъзможните мечти са моя слабост.

Невъзможните любови ме привличат.

Нежна е душата ми, черупката -  корава
и живота не преставам да обичам.

Боря се със нокти и със зъби.

Не спестявам истините голи.

Пътят ми е грапав и наръбен,

но не се научих да се моля.

Често споря с другата във мене.

Често се обичам и се мразя.

разтопявам устни заскрежени,

а пък своите не мога да опазя.

Винаги съм си такава - искрена

и наивна чак до невъзможност.

Прозаична и прозрачна като истина,

с цветен смях и стихове тревожни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...