22 oct 2007, 15:59

Автопортрет

  Poesía
930 0 16

Невъзможните мечти са моя слабост.

Невъзможните любови ме привличат.

Нежна е душата ми, черупката -  корава
и живота не преставам да обичам.

Боря се със нокти и със зъби.

Не спестявам истините голи.

Пътят ми е грапав и наръбен,

но не се научих да се моля.

Често споря с другата във мене.

Често се обичам и се мразя.

разтопявам устни заскрежени,

а пък своите не мога да опазя.

Винаги съм си такава - искрена

и наивна чак до невъзможност.

Прозаична и прозрачна като истина,

с цветен смях и стихове тревожни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...