Oct 22, 2007, 3:59 PM

Автопортрет

  Poetry
927 0 16

Невъзможните мечти са моя слабост.

Невъзможните любови ме привличат.

Нежна е душата ми, черупката -  корава
и живота не преставам да обичам.

Боря се със нокти и със зъби.

Не спестявам истините голи.

Пътят ми е грапав и наръбен,

но не се научих да се моля.

Често споря с другата във мене.

Често се обичам и се мразя.

разтопявам устни заскрежени,

а пък своите не мога да опазя.

Винаги съм си такава - искрена

и наивна чак до невъзможност.

Прозаична и прозрачна като истина,

с цветен смях и стихове тревожни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....