25 oct 2007, 23:07

Автопортрет

  Poesía » Otra
744 0 9
   

Автопортрет

 

Гледайте на мене

като

част от обстановката.

Вещ от друго време

във мебелировката.

 

Малко неугледен,

с вехта тапицерия

и нещастно влюбен

в новата ламперия.

 

Кротко преживявам

аз сред фурнитурата.

Любовта възпявам

в рими.

ДА ЖИВЕЙ КУЛТУРАТА!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Варчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аплодисменти! Наистина е различно! Умееш да грабнеш читателя! Не спирай да пишеш! Страхотен си!
  • Харесва ми много По-нестандартно е, отивам да чета още от твиоте

  • Ръкостискане!
    Пък и к'во ни е на нас, старите мебели...
    Има още какво да предложим...
  • Ма, пък 'ко - готин пуртрет!
    Нищу, чи й малку увихтял!
    Поздравчета, градски!
    И... дъ жувей културътъ!
  • Хареса ми!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...