25.10.2007 г., 23:07

Автопортрет

739 0 9
   

Автопортрет

 

Гледайте на мене

като

част от обстановката.

Вещ от друго време

във мебелировката.

 

Малко неугледен,

с вехта тапицерия

и нещастно влюбен

в новата ламперия.

 

Кротко преживявам

аз сред фурнитурата.

Любовта възпявам

в рими.

ДА ЖИВЕЙ КУЛТУРАТА!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Варчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аплодисменти! Наистина е различно! Умееш да грабнеш читателя! Не спирай да пишеш! Страхотен си!
  • Харесва ми много По-нестандартно е, отивам да чета още от твиоте

  • Ръкостискане!
    Пък и к'во ни е на нас, старите мебели...
    Има още какво да предложим...
  • Ма, пък 'ко - готин пуртрет!
    Нищу, чи й малку увихтял!
    Поздравчета, градски!
    И... дъ жувей културътъ!
  • Хареса ми!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...