6 feb 2023, 13:05

Автопортрет с гарван

  Poesía
449 2 1

АВТОПОРТРЕТ С ГАРВАН

 

... поетите понякога ликуват, преди да сложат точка на стиха.
Ужасно е, когато ти се струва, че толкова си близо до върха! –
че крачка-две – и вече ще си горе, на покрива на скапания свят.  
През римичките пътят е отворен, но се върви през Дантевия Ад.
И много често пътят лъкатуши – измамен, към поредния мираж.

 

И води все под кривите ти круши, където сянката е благолаж.

Не се научих никога да вярвам, щом някой ми рече, че е поет.
И ще си пукна като черен гарван във клетката на моя тих куплет.
В началото, тъй рече Бог, бе слово – за всяка дума с лихвите платих.
От простичкия мой човешки говор дано остане някой светъл стих.

 

6 февруарий 2023 г.
гр. Варна, 11, 00 ч.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не се научих никога да вярвам, щом някой ми рече, че е поет.
    И ще си пукна като черен гарван във клетката на моя тих куплет.

    Така е, много класици напоследък

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...