6 февр. 2023 г., 13:05

Автопортрет с гарван

448 2 1

АВТОПОРТРЕТ С ГАРВАН

 

... поетите понякога ликуват, преди да сложат точка на стиха.
Ужасно е, когато ти се струва, че толкова си близо до върха! –
че крачка-две – и вече ще си горе, на покрива на скапания свят.  
През римичките пътят е отворен, но се върви през Дантевия Ад.
И много често пътят лъкатуши – измамен, към поредния мираж.

 

И води все под кривите ти круши, където сянката е благолаж.

Не се научих никога да вярвам, щом някой ми рече, че е поет.
И ще си пукна като черен гарван във клетката на моя тих куплет.
В началото, тъй рече Бог, бе слово – за всяка дума с лихвите платих.
От простичкия мой човешки говор дано остане някой светъл стих.

 

6 февруарий 2023 г.
гр. Варна, 11, 00 ч.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не се научих никога да вярвам, щом някой ми рече, че е поет.
    И ще си пукна като черен гарван във клетката на моя тих куплет.

    Така е, много класици напоследък

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...