Автопортрет с книга
АВТОПОРТРЕТ С КНИГА
Незнайни в паметта ми глъбини ме връщат пак във детските години,
когато книги четох – планини! – и слушах Бах, Бетовен, Бокерини,
все вярвах, че е вечен Дон Кихот – и Родион Разколников е вечен! –
и си мечтаех – в моя мил живот, да мина през света – добро човече,
с Ян Бибиян и Дяволчето Фют прескочих най-ужасните си бездни,
и класната ме вземаше за луд! – то, и до днес съм пълен безполезник,
Бог ме търкаля в звездната си кал с надеждицата? – утре да ме има,
какво натрупах? – тонове печал – пред прага на зловещата си зима,
прекрасното си бъдеще чета! – и в мене пърха пролетна авлига.
Щастливец ще си ида от света с разлистена душица – светла книга.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валери Станков Todos los derechos reservados
