Душата ми ще стане пеперуда,
в мига, когато вече ме напуснеш.
Не се забравя болката от Иуда,
дори да те накара да възкръснеш.
Чертите, по които ще ме дириш,
едва ли вече имат точен профил.
Горчат ми като изветрели бири,
и пепел са безумните ми строфи.
Каквото беше, вече в нас го няма –
писука гола в тъмното луната.
Нощта, която беше плащ за двама,
едва ли ще ни приюти обратно.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados