Nov 29, 2017, 10:23 PM
Автопортрет в профил
Душата ми ще стане пеперуда,
в мига, когато вече ме напуснеш.
Не се забравя болката от Иуда,
дори да те накара да възкръснеш.
Чертите, по които ще ме дириш,
едва ли вече имат точен профил.
Горчат ми като изветрели бири,
и пепел са безумните ми строфи.
Каквото беше, вече в нас го няма –
писука гола в тъмното луната.
Нощта, която беше плащ за двама,
едва ли ще ни приюти обратно.
© Валентина Йотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря ви.
-
!!!
-
Много ми хареса! Поздравления!
-
Красиво, описателно, както ти го можеш....Любимо!
-
Красиво си описала тази тъга, Валя! Поздравления!
-
Много ми хареса! Макар тъгата от разлъката да нагарча, майсторството и образността, с която е написан стихът е впечатляваща!
-
Горчивина от раздяла е изляла стиха ти, Валя...И майсторско перо! Поздрави!
-
Чудесно!
-
От първия до последния ред -перфектно като изказ! Живата болка парализира очакването. Една тъжна констатация , изпята от дълбините на сърцето.
-
"писука гола в тъмното луната." Хареса ми. Браво.
-
Поетично и тъжно! Поздрави!
-
Един красив портрет на раздялата. Поздравления!
-
Много необичайни образи. Хареса ми🎄🎄
-
Много ми хареса, Валя!
-
Болката от раздялата,дали има профил?
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
