8 oct 2010, 10:17

Автостоп

  Poesía » Otra
734 0 3

                                                                                                       На Джеси,

която тръгна с мен заради пътя.

Автостоп, нощен стоп,

полунощно очакване.

Автостоп без паспорт

и без виза за някъде.


Само път, нощен път

и шофьори намръщени -

черни сенки летят.

Нямаш право на връщане.


Нямаш право да спреш.

Във асфалтови релси

дните си, без да щеш,

вече здраво оплел си.


Автостоп, нощен стоп,

неочаквано спиране.

После - сбогом, живот,

и към Рая стопираме.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стихото наистина е много музикално, с тези повторения в началото, които никак не са натрапчиви. И наистина създава едно такова нощно настроение, дето се чуват само минаващи коли и може би някой заблуден щурец в тревата?
  • Благодаря, Вал!
  • Не съм тук от някакви самарянски подбуди (това би било обидно за теб, Розита), наистина харесвам това стихотворение и не разбирам защо е така пренебрегнато. Дори си го представям като песен - нещо от типа на "Good Morning, Starshine": http://www.youtube.com/watch?v=qVNy1Miw18Y

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...