Oct 8, 2010, 10:17 AM

Автостоп 

  Poetry » Other
599 0 3

                                                                                                       На Джеси,

която тръгна с мен заради пътя.

Автостоп, нощен стоп,

полунощно очакване.

Автостоп без паспорт

и без виза за някъде.


Само път, нощен път

и шофьори намръщени -

черни сенки летят.

Нямаш право на връщане.


Нямаш право да спреш.

Във асфалтови релси

дните си, без да щеш,

вече здраво оплел си.


Автостоп, нощен стоп,

неочаквано спиране.

После - сбогом, живот,

и към Рая стопираме.

 

 

© Росица All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Стихото наистина е много музикално, с тези повторения в началото, които никак не са натрапчиви. И наистина създава едно такова нощно настроение, дето се чуват само минаващи коли и може би някой заблуден щурец в тревата?
  • Благодаря, Вал!
  • Не съм тук от някакви самарянски подбуди (това би било обидно за теб, Розита), наистина харесвам това стихотворение и не разбирам защо е така пренебрегнато. Дори си го представям като песен - нещо от типа на "Good Morning, Starshine": http://www.youtube.com/watch?v=qVNy1Miw18Y
Random works
: ??:??