Автовлак

Poesía » Otra

500 3 10

След толкова лета на този свят:

следващото очаквам с тревога.

Далече са и птиците на пролетта.

И мислите ми често изнемогват.

Нима съм двулинейна композиция,

която тегли спомените си излишни?

Или забързан по старата традиция

търся всяка млада гара предишна?!

След толкова лета на този свят...

Сезоните за нови светове пътуват.

На нощи пълнолунни съм богат,

докато любовта ми денем тъгува.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря,Петя!

2024-01-29T07:10:47+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за коментарите и оценките,Латинка-Златна и Ивита!

2024-01-28T23:20:14+02:00
Ivita_Mirianova (Ивита)

Много ми хареса, Стойчо!
"Сезоните за нови светове пътуват..."
Човешкият живот е толкова мимолетен и затворен в рамките на времето...
Поздравявам те, приятелю!

2024-01-28T20:17:00+02:00
LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)

Спомените са хубаво нещо, особено приятните!
Те поддържат духа ни! Пази ги!
"Сезоните за нови светове пътуват", надявайки се да срещнат Любовта, която напоследък тук, при нас, отсъства...

Поздрави, Ranrozar (Стойчо Станев)!

2024-01-28T20:09:27+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за коментара,Валя!
Но нали ние сме част от тях, въпреки,че не се се знае колко и до кога. 🤔

2024-01-28T13:42:56+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0