Щастлива и сееща смях.

Лъчезарна, гореща и дива,

но какво ли съм за тях?

Кукла бездушна, красива.

А всъщност цялата болка,

лице изписано в скръб,

печално, но видимо толкова,

че те да не разберат.

Зад моите мили гримаси,

зад топлата искана плът

стои плахо животно

без истина, без милост, без път.

Зад парещия поглед празен -

хиляди милиони сълзи.

Зад видимата радост -

тъга по изгубени съдби.

Зад веселия звънкав глас,

повярвайте ми, не съм аз.

Аз съм нейде, там, където

земята докосва небето.

Аз съм загубена в сластна стихия,

опитвайки от вас да се скрия.

Такава съм, просто различна,

такава съм - пак и пак ничия.

Не съм даденост, вещ,

не искам да съм ви копнеж!

Истината ми е с двойник

и не ще разкрия таз.

Колкото и да ме питат

коя съм и каква съм аз.